Постинг
14.09.2011 11:09 -
България-Англия
Денят бе 2 септември 2011 . Топъл есенен ден . Надеждите ни бяха върнати , надежди че най после нашите момчета ще се справат . По улиците на София се разхождаха хора с Българското знаме или пък нарисувани по лицата и чакаха с нетърпение да дойде мача . Броени часове преди мача стадионът започна да се пални лека по лека . Бях страшно учудена когато целият се препълни . Атмосверата беше невероятна , хората се радваха и тръпнеха всяка секунда . Пееха , подскачаха , за да дадът сила на нашите момчета . Мачът започна , отначало заиграхме много уверено и колективно , но всичко се развали когато Англия поведе в резултата . Момчетата сякаш се изплашиха и спряха да се борат . Леко разочарование имаше по лицата на всички . Комичното беше когато Руни пред празна врата подаде на съотборник вместо да ни вкара поредният гол . Постъпката му беше наистина невероятна . Знаяхме , че ще ни бият но единственото което искаше цялата публика беше поне да им върнеме един гол . Националите ни сякаш нямаха сили за това . Беше ме яд малко за всички хора който бяха дошли за да подкрепат отбора , който пееха и ръкопляскаха постоянно , който до последният съдййски сигнал останаха поместата си и не си тръгнаха въпреки падането на отбора . Националите обаче отново разочароваха всички ни . През второто полувреме дори не играеха колективно .
Въпреки всичко футболът в онзи ден ни сплоти направи ни единни . Винаги съм казвала че футболът не може да се запечати в рамките на 90 минути . Той е повече от игра , той е любов , страст , отдаденост и радост за милиони фенове .
Въпреки всичко футболът в онзи ден ни сплоти направи ни единни . Винаги съм казвала че футболът не може да се запечати в рамките на 90 минути . Той е повече от игра , той е любов , страст , отдаденост и радост за милиони фенове .
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 11
